Капковото е ефективен и рационален метод на напояване и е най добрия начин за поливане на декоративни растения. С поливни системи с  капково се пести вода и освен това се овлажнява точно там, където трябва.

Основни работни инструменти за този начин на напояване са капковия маркуч,  капкообразувателите и микроразпръсквачите.

Най често се използват капкови маркучи. Те са лесни за употреба и са евтини, при това достатъчно ефективни. Използват се като се полагат върху почвата близо до корените на растенията.

Капкообразователите и микроразпръсквачите се монтират на стойки, като на основната тръба се прави разклонение до всеки един от тях с тънка връзка. С тях може да се напоява още по прецизно, но изграждането става по скъпо и отнема повече време.

Растителността се полива с капково, защото освен че се пести вода, се намалява опасността от преовлажнявания и не се мокрят постоянно листата и цветовете на цветята. За тревен чим е по ефективно и удобно да се използват потъващи разпръсквачи. В много редки случаи за напояване на райграс се използва подземно капково.

При този метод на поливане е необходима чиста вода, за да не се запушват капкообразувателите, затова задължително поливната система трябва да има филтър, освен това клапаните е добре да имат реглаж на дебита. Водещите фирми за поливни системи предлагат специална система, която филтрира водата и регулира дебита. След клапана за капковото се прокарват изводи до всяка градинска площ, от където тръгват маркучите.

За да се използва този начин на поливане са  необходими водоизточници с по малки характеристики / дебит и налягане /. Всеки капков маркуч или микро разпръсквач си има определен разход на вода за час. Обикновено 1  метър маркуч изразходва по  2 – 3 литра на час. Така ако имаме водоизточник с дебит 4 кубика за час, на един поливен кръг може да вържем около 1500 м. Разбира се трябва капковото да е разделено на много линии вързани на различни изводи и да няма голяма денивелация. На един извод може да монтира около 300 метра маркуч. Налягането, което е необходимо, е около 2 атмосфери.

В градини с автоматизирани поливни системи програматорът се настройва така, че капковото да работи 20 – 30 минути.

Освен че се използва с успех за озеленяване на градини, капковото напояване се прилага в селското стопанство и повишава значително добивите.

Цени за изграждане и монтаж на поливни системи

Всички статии с етикет поливни системи:

• електромагнитни клапани за поливни системи
• програматори за поливни системи
• разпръсквачи за поливни системи
• поливане на двор и градина
• поддръжка и настройка на поливни системи
• как се изгражда поливна система

Върни се на начална страница.

Източник на снимките:

поливни системи RAIN BIRD.

Електромагнитните клапани пускат и спират водата в поливните кръгове след тях.  Заедно с програматора, разпръсквачите и капковото напояване са основна част на една поливна система. С тях напоителните системи се разделят на кръгове. Клапаните трябва да се разположат така, че поливните кръгове след всеки един от тях да имат приблизително еднакъв разход на вода, по малък от дебита на водоизточника на системата

Устройство на електромагнитен клапан.

На горната част на клапана е завит соленоид, който с електрически проводници се свързва с програматора на поливната система. Самият клапан е разделен на две камери с подвижна мембрана.  В горната камера между мембраната и капака на клапана има пружина. Водата навлиза първо в долната камера и посредством миниатюрни отвори навлиза и в горната камера. Така налягането в двете камери е еднакво.

Соленоида е монтиран точно над друг отвор, неговата работа е на електромагнитен принцип да премести съвсем малко пластинката в най долната му част. Така отваря и затваря отвора и  налягането  в горната камера съответно пада и се покачва. Когато налягането в долната камера е по голямо водата повдига мембраната и минава през клапана.

Така цялата работа в поливната система, освен лекото мърдане на пластинките на соленоидите,  върши налягането на водата. Разликата в наляганията на двете камери отваря и затваря клапана и пак налягането повдига разпръсквачите и също благодарение на него дюзите разпръскват водата.

Видове клапани за напоителни системи

Има различни видове електромагнитни клапани, най важната разлика е на колко волта работи соленоида. Има такива на 9 и 24 волта, важно е те да са свързани с програматори на същите волтажи. Някои клапани имат регулатор на дебита, те се използват основно за капково напояване понеже капковите маркучи не изискват високи налягания и дебити.

Други видове са клапани които се разглобяват с винтове и такива разглобяващи се на ръка.

Повечето клапани за поливни системи са с женска резба на 1 цол, за по големи инсталации има клапани и с по големи цолажи .

Монтаж на клапани в поливни системи

Клапаните се монтират обикновено в шахти и са свързани с водоизточника посредством магистрална тръба.  Обикновено се навиват на специални колектори за да се съберат в тясната шахта. На клапана има стрелка, която показва на къде трябва да тече водата. При монтажа трябва да се  спазва посоката. В шахтата преди клапаните е добре да се постави спирателен кран с изпускател. Горната част на шахтите трябва да се монтира точно на нивото на тревното покритие, така не пречи на поддръжката на градината.

Фазите на соленоидите на всеки клапан се свързват с номерираните позиции на програматора, а нулите се свързват заедно и се закачат на специална клейма на програматора обикновено маркирана като “С “

Основен проблем на клапаните е, че понякога  / при нечисти води / се задръстват малките отворчета и напоителната система работи постоянно. Затова в началото на поливната инсталация трябва да се постави филтър. А ако все пак се задръсти някой клапан на капака му има малка винтче, което служи за прочистване  и за ръчно пускане на поливния кръг след него. Ако не стане с развъртане на винтчето за прочистване, клапана трябва да се разглоби почисти и сглоби на ново.

Цени за изграждане и монтаж на поливни системи

Всички статии с етикет поливни системи:

• поливни системи с капково напояване
• програматори за поливни системи
• разпръсквачи за поливни системи
• поливане на двор и градина
• поддръжка и настройка на поливни системи
• как се изгражда поливна система

Върни се на начална страница.

Източник на снимките:

поливни системи HUNTER

Навлизането на автоматизирани поливни системи в съвременното напояване става благодарение на програматора. Заедно с електромагнитните клапани, капковото напояване и разпръсквачите представлява гръбнака на поливната система.  Основната му работа е да управлява елктромагнитните клапани, които играят ролята на спирателни кранове като пускат и спират водата в тръбите след тях. Така прогроматорът чрез клапаните управлява поливните кръгове след тях.

Свързване на програматора с поливната система

Програматорът е свързан с електрически проводници със соленоидите на електромагнитните клапани и с датчика за дъжд, като се захранва директно от ел. мрежата или от батерия. За всяка жица си има обозначена клейма на програматора. Задължителни са две клейми за сензора за дъжд / sen /, номерирани позиции за фазите идващи от всеки клапан  / 1 2 3 4 …/  и обща клейма за всички нули идващи от клапаните / c /.

Видове програматори за напоителни системи

Програматорите се делят основно на следните групи: на батерия и на 220 волта, за външен или за вътрешен монтаж . Тези на батерия излъчват импулси на 9 волта и затова в такива поливни системи трябва да се използват клапани, чиито соленоиди също са на 9 волта. Програматорите на 220 волта подават импулси на 24 волта и за тях се използват соленоиди на 24 волта.

Програматорите за външен монтаж са обикновено са поставени в предпазна кутия. Има и такива програматори, които са водонепропускливи и могат да работят и под вода.

Водещи фирми в света за производство на програматори са американските компании в областта на напоителни системи – RAIN BIRD и HUNTER. При настройка на поливна система всички фирми използват сходни функции. Различните модели на една фирма обикновено имат много близки схеми на програмиране.

Съвети за настройка на програматори.

Повечето програматори  имат доста функции свързани с настройка на поливни системи, но най важното е кога и колко ще работят поливните кръгове  в напоителната инсталация. На интерфейса на програматора обикновено има екран, на който се изобразяват определени менюта. Всички модели имат бутони за прехвърляне между менютата и бутони за движение между променливите вътре в менюто, които обикновено променяме с  “+” и ”-“.

Ето интерфейс на програматор XC на фирма Хънтър.

С въртящото се копче по средата на програматора се превключва между менютата. Чрез него се местим на различни екрани, на които програмираме различни променливи. Ето какви са менютата, които се появяват на екрана при поставяне на копчето срещу различните позиции върху панела на програматора. Вътре в менютата се движим със бутоните във форма на стрелка / хоризонтално разположени / и променяме променливите които мигат с „+“ и „-“.

• включване на автоматичен режим на поливните системи.
• меню за настройка на година, месец, ден, час, минута, режими – ам и  рм и 24 ч
• меню за настройка на стартови времена от тук се регулира в колко часа да започва напояването. Може да се настройват по 4 поливки на ден на една програма
• меню за настройка на продължителността на напояване на всеки поливен кръг. Задават се времена на поливане на всеки кръг.
• меню за настройка на дни на поливане. Настройват се кой ден от седмицата да работи поливната система.
• меню за процентно увеличаване и намаляване на напояването
• меню за ръчно пускане на поливните кръгове един по един
• меню за ръчно пускане на всички кръгове последователно по 2 минути
• меню за ръчно изключване и включване на автоматичен режим на цялата напоителна система.

Съвети за настройка и инсталиране на програматори и контролери на фирмата за поливни системи HUNTER

Съвети за настройка и инсталиране на програматори и контролери на фирмата за поливни системи RAIN BIRD

Цени за изграждане и монтаж на поливни системи

Всички статии с етикет поливни системи:

• поливни системи с капково напояване
• електромагнитни клапани за поливни системи
• разпръсквачи за поливни системи
• поливане на двор и градина
• поддръжка и настройка на поливни системи
• как се изгражда поливна система

Върни се на начална страница.

Източник на снимките:

поливни системи HUNTER

поливни системи RAIN BIRD

Хората използват билките и подправките ежедневно, затова когато озеленяваме градината си е добре да отделим едно кътче и за тях в двора. Повечето билки и подправки освен общо известните си качества притежават и висока декоративна стойност за това често се използват и за озеленяване. И наистина е много хубаво градината да едновременно красива и да можеш да откъснеш от нея пресни подправки.

Обикновено билки  и подправки се отглеждат в специални места отделени за тях или в зеленчуковата градина, а може някои от тях да засадите в алпинеума или скалния кът. Важно е да  знаете на какви места обичат да растат и как се развиват.

Ето и някои многогодишни декоративни храсти, които освен това са и билки или подправки и са ценни за озеленяване на градини: мащерка, лавандула, риган, мента, розмарин, къри, пелин, салвия, смрадлика, здравец, винка, равнец, очеболец, алпийска роза, седум и много други.

Кратки описания и особености на споменатите билки и подправки:

Мащерка – почвопокривно растение с приятен аромат, обича слънчеви места и е не претенциозно към почвата.  Не понася заблатявания и сянка. Има форми със бели ли жълти краища на листата. Много подходящо растение за алпинеум.

Лавандула-  ниско растение със сиви листа и силен аромат. Лавандулата, като повечето билки излъчва фитонициди и прогонва насекомите, често се използва да отблъсква комари  или молци. Тя има същите екологични изисквания като мащерката. Много добре понася резитби, като след прецъфтяване задължително трябва да се изрежат прецъфтелите цветове. След зимата малко си разваля вида, но бързо се възстановява.

Алпийска роза – ниско почвопокривно растение с форма на цвят на разтворена роза и месести листа. Формира множество издънки и така покрива свободните площи. Обича слънце и расте между камъните и се използва в скалните кътове. Известно е с това, че лекува болки в ушите, като изстискате 2- 3 капки сок от месестите му листа. Друго  лечебно почвопокривно растение със същите изисквания и размери е седумът.

Пелин представлява ниско растение със сивкави листа. За озеленяване е ценно заради наситения си сребрист цвят и малките си размери, като се използва в скалните кътове. Обича слънце и почви с лек механичен състав. Същите изисквания и сходни размери и цвят има и кърито.

Очеболец / потентила / нисък храст с обилно цъфтящ през цялата пролет и началото на лятото. Добре понася резитбите и след прецъфтяване се подрязва, след което цъфти на ново. Има растения със жълти, бели, розови, виолетови и други багри цветове.  Обича слънце но понася и леко засенчване, предпочита влажни и богати почви.

Риган - това е многогодишно тревисто растение. Расте на слънце но може да го срещнете и на сянка, непретенциозен е към почвата. През зимата листата и клонките загиват но на пролет избива на ново. Риганът има много декоративни форми, като има форми с жълти и пъстри листа, също се срещат и ниски форми до 5 см.

Равнец – тази билка има сходни изисквания и размери с ригана. Съществуват доста негови декоративни форми, примерно с розови цветове или ниско растящи растения. Цъфти със съцветие сенник, като покрива плътно с цвят цялата площ, на която расте.

Розмарин – той е много ценна подправка със силен аромат. Розмарина е и ценно растение за озеленяването, защото добре понася резитби и има интересна текстура на короната. Той е топлолюбиво растение и трябва да се защитава през зимата в по студените райони на страната. Това става като се затрупва с торф или листа или пък се внася на закрито. Обича слънцето и отцедливи почви, като и най-добре да го засадите на завет. Има няколко негови форми, като най-интересната е каскадната, със провиснали надолу клони.

Сасънка / анемония / – това горско и лековито растение има красиви деликатни цветове и листа. Вирее добре на  полусянка и влажни почви. Наземната част отмира през зимния сезон, а на пролет бързо израства и  цъфти. Има растения с бели, червени, сини и други цветове.

Мента – тревисто растение със силно ароматни листа. Среща се на влажни и полу сенчести места. През зимата надземните части отмират и на пролет на ново избуяват. Има интересни форми със сиви и пъстри листа.

Смрадлика / тетра / – тя е висок листопаден храст, със силно противо гъбично и анти бактериално действие. През есента листата се обагрят в ярко оранжево и червено. Среща се на всякакви почви като обича слънчеви места . Особено ценна и колоритна е нейната червенолистна форма, чийто листа на слънце добиват тъмно червен цвят.

Винка / зимзелен /- вечно зелено почвопокривно растение, с пълзящи по земята стебла. Расте много бързо, обича сянка, където формира плътни групи и предпочита влажни почви. Цъфти в бяло или синьо. Има множество декоративни форми, с малки и големи, пъстри и зелени  листа.

Здравецът е популярно растение което обича сенчести и влажни места. Листата излизат от удебелени стебла полегнали върху земята. Те са пълни със резервни хранителни вещества и е достатъчно само леко да ги заровите в почвата, да им осигурите влага и се прихващат. Здравецът е ценен, защото расте там, където малко други растения могат да виреят. Друго лечебно растение, което може да вирее на сянка е бръшлянът.

Божур – това е широко известно градинско растение, но в същото време е и силна билка. При по големи концентрации даже е отровно. Някои лечители го използват в борбата с раковите заболявания. Има страшно много форми и цветове на това красиво цвете. Неговите едри и красиви цветове се открояват в цветната градина.

Салвия / градински чай / – тя е друга интересна подправка, която изглежда чудесно в градината. Тя е нисък храст с много силен аромат и елипсовидни листа. Обича полусянка и влажна почва. Има различни форми на салвията с пъстри, зелени, жълти и сиви листа. Салвията е характерна подправка в италианската кухня.

В градината често може да срещнете още доста лековити и полезни растения разделени в следните групи:

• Дървета – акация, бор, хвойна, дъб, липа, орех, бреза, бъз, бяла върба, , мура, дрян, конски кестен, черница
• Градински цветя –  невен, роза, ружа, иглика, теменужка, лилиум, ирис, карамфил, турта, момина сълза, шибой, вербена
• Подправки за зеленчуковата градина – босилек, копър, магданоз, целина, джоджен, чубрица, маточина.
• Плевели- глухарче, жиловлек, киселец, коприва, бъзак, хвощ, великденче, подбел, репей, детелина, лайка, овчарска торбичка , синя злъчка.

Върни се на начална страница.

Източници на снимките:

http://www.finegardening.com/

http://www.lyndegreenhouse.com/index.cfm/fuseaction/home.home/index.htm

http://www.about-garden.com/en/

http://www.calfloranursery.com/pages_plants/pages_o/orimajbetrol.html

http://www.vashsad.ua/landscape-design/architecture/articles/show/231/

http://en.wikipedia.org

http://www.gardensandplants.com/uk/plant.aspx?plant_id=3131

http://www.gardenworldimages.com/Details.aspx?ID=163137&TypeID=1

http://www.botanic.jp/plants-sa/germac.htm

поддръжка на градини 2010

Кедъра е често използвано дърво за озеленяване на  паркове и градини. Може да го срещнете в много дворове у нас, а също и в повечето средновековни  дворци и градини в западна Европа.

Кедрите са  големи вечнозелени дървета достигащи до 50 м височина. Всички видове от рода са издържливи и  дълговечни, някои достигат над 3000 години.

Характерно за всички видове кедър е че игличките им са разположени на скъсени клонки / като пънчета /, от които излизат по 15 – 25 иглички. Така листата изглеждат като туфички на клонките, те се задържат няколко години след което опадат.

Шишарките са яйцевидни и стоят изправени пак скъсени клонки. Те са гладки и много приличат и по размер и по форма на яйце. Узряват за около 3 години, след което се разпадат докато са на клона.

Кедърът създава специфична микро среда като излъчва фитонициди – над една кедрова гора има по малко бактерии от хирургическа зала, освен това кедровите ядки са много полезни и се използват като подправка.

По света има няколко вида, но у нас за озеленяване се използват три и множество техни форми. Това са ливанския, атлаския и хималайския кедър.

Атласки кедър / cedrus atlanitca /– това е най разпространения вид у нас. Той достига височина от 40 м и има коносовидна корона. Характерен негов белег, по който може да го разпознаете от далеч, е че скелетните / дебелите / му клони сключват остър ъгъл със стеблото. Листата са дълги 25 мм, тъмнозелени, четириръбести и бодливи. Шишарките са 5 – 7 ск светло кафяви яйцевидни, като семенните люспи се показват извън шишарката. Те узряват за три години и се разпадат от върха към основата. Кората на стеблото първоначално и тъмно сива и после силно се напуква.

Атластия кедар е не взискателен към почвата, сухо  и студо устойчив и светлолюбив. Родината му е северозападна Африка където расте в планините до  2000 м надморска височина.

За озеленяване на градини е ценен вид, като особено красиви са неговите форми – “glauka “ -сивкави и синьо зелени листа, известната по цял свят  форма“ pendula “ с плачеща корона, “ pyramidalis “ с къси хоризонтални клони образуващи стройна и тясна каносувидна корона.

Хималайски кедър /cedrus deodara / достига до 50 м височина и има коносувидна корона. Характерен негов белег е, че върховете на клонките му са провиснали на долу и така той най лесно може да се различи от другите видове кедри. Листата са сивкави и меки с дължина 3 – 5 см. Шишарките са елипсовидни и по голели  до 12 см. на цвят да червеникаво кафяви и се разпадат на третата година от основата към върха.

За разлика от другите кедри има повърхностна коренова система. Той е по взискателен и не понася преовлажнените, уплътнени и силно варовити почви. Хималайския кедър е по бързорастящ и понася слабо засенчване.  Особено ценни за озеленяването са неговите форми – “aurea” със златисти иглици и  “fastigiata “ и “ pendula “, които са съответно с коносувидни и плачещи корони.

Ливански кедър / Cedrus libanii / – достига 30 – 40 м височина.  Короната му е много оригинална, в зряла възраст тя е чадъровидна като на косо разположени клони са оформени хоризонтални площадки от по тънки клони. Листата са 15 – 35 мм тъмнозелени твърди и бодливи. Шишарките са до 10 см, бъчвовидни, като то горе са плоски. Те узряват на третата година и се разпадат на третата година от върха към основата. Този вид много си прилича с атлаския кедър, като се отличава по формата на короната, по тъмната си кора и по плоската горна част на шишарките.

Той е изключително дълговечен, но по бавнорастящ. И този вид е светлолюбив, понася варовити почви, не е взискателен към богатството на почвите, но не понася заблатяване

За съжаление у нас е по рядко срещан въпреки високите му декоративни качества. Ливанския  кедър също има множество декоративни форми, като най известни са същите като при атлаския кедър.

Заради интересното групиране на игличките и оригиналните корони кедрите са ценни и широко използвани в повечето стилове на озеленяване.

Върни се на начална страница.

Източници на снимките на кедри.

• http://www.gardensandplants.com/uk/Default.aspx
• http://www.gardening.eu/index.asp
• http://en.wikipedia.org/wiki/Cedrus_atlantica
• http://commons.wikimedia.org/wiki/Cedrus_libani

Представителите на род  Бор са широко разпространени особено в северното полукълбо.  Те са предимно дървета и по-рядко храсти. Боровете са вечно зелени растения образуващи специфични скъсени клонки, на които са разположени игличките и се наричат брахибласти. Брахибластите са разположени последователно като снопчета по клонките на бора. Именно по тези снопчета може да различите най лесно бора от другите два вида широко разпространени иглолистни вида в България – ела и смърч.

В зависимост от броя на игличките  в брахибласт , боровете се делят на дву, три и пет иглени. Друго деление на боровете е според броя на прешлените образувани за една година. Страничните пъпки на нарастване са наредени във вид на кръг под връхната пъпка и по този начин образуват един прешлен. В зависимост от броя на прешлените образувани за една година, боровете се делят на образуващи един, два и три прешлена за една година. Повечето борове у нас образуват по един прешлен на година, и така на по младите растения може да се определи възрастта.

Игличките се задържат на клонките от две до пет години – след което отпадат, а шишарките от две до три години. Повечето борове образуват стволова ( с дълбок централен корен) коренова система. Почти всички видове са светлолюбиви, студо и сухоустойчиви, невзискателни са към почвеното богатство и предпочитат почви с лек механичен състав. Почти всички са чувствителни към замърсяването на въздуха.

При поддръжка на градини боровете не изискват специални грижи, освен здраво укрепване след засаждането им. Друго, с което трябва да се съобразяваме, е тяхната светлолюбивост и трябва да избираме внимателно мястото им на засаждане.

По света има около сто вида борове, но у нас има естествено разпространени само няколко и се срещат няколко интродуцирани вида. За озеленяване боровете основно се използват в лесопаркове и за засаждане в масиви, рядко се използват за единични засаждания и като коледни дървета.

Естествено разпространени у нас  са белия и черния бор, бялата и черната мура и клекът. От интродуцираните видове за озеленяването най-интересни са: хималайския бор, веймотовия бор и пинията.

Ето и описанията на някои от най-често използвани за озеленяване видове бор:

Бял бор / pinus silvesttus / – дърво от първа величина и достигащо 40-50м. височина. Младите растения имат конусовидна форма, а старите неправилна – често чадъровидна. При свободно растящи растения, короната заема по- голяма част от височината на растението, а за тези растящи в насаждения, короната е разположена във връхната част поради силното самоокастряне. Кората в млада възраст е жълто оранжева или оранжево червена с тънки неправилни люспи. При стари растения тя остава само така в горната част на стеблото, а в основата е кафеникаво сива и дълбоко напукана. Белият бор е от двуиглените видове, т.е. има по две иглички брахибласт. Игличките са дълги 4-7см., тъмнозелени с полукръгло напречно сечение и усукани една около друга, задържат се от 2-5 години, най- често три. Шишарките са дълги 3- 7см. , в началото са тъмнозелени, узряват за две години, като стават кафяви и се отварят на третата година.

Черен бор / pinus nigra / – той достига до 40-45м. височина. Той много прилича на белия бор и често се среща заедно с него. Разликите с него са, че кората му е по- тъмна, тъмнокафява или почти сивочерна. В основата си е дълбоко напукана, като в горната част на стеблото за разлика от белия бор липсва жълто-оранжевия оттенък на кората. Игличките също са по две в брахибласт, но са по- дълги 5-12см. и се задържат четири – пет и повече години. Шишарките също са по- дълги 5-8 см. В миналото е бил по разпространен от белия бор, но сега се среща ограничено. И двата вида са дълговечни и могат да достигат над 600 години.

Клек / pinus mugo / –  храстовидно растение с полегнали върху земята клони с изправени върхове и достига до височина 10 м., обикновено достига два –три метра. Естественото разпространение е високо в планините на горната граница на гората, като може да се изкачи до 2500м. надморска височина. Короните му са смолисти и много жилави за да могат да издържат студа и тежките снегове. Той също спада към двуиглените борове – има по две иглички в брахибласт, които са разположени гъсто по клоните. Игличките са дълги 3-4см. твърди и тъмнозелени, задържат се по клоните до 10 години. Шишарките му са малки от 2-5 см. в началото виолетови, а после тъмнокафяви. Клекът образува плоска и силно разклонена коренова система, полегналите му върху земята стебла често се вкореняват и образуват нови растения.  Той е изключително бавно растящ, обикновено нараства по 5-6 см. на година. Клека е подходящо растение за класическия алпинеум.

Хималайски бор / pinus excelsa / – петиглен бор достигащ 50 м. височина с конусовидна корона. Кората е тъмносива, първоначално гладка после плочковидно напукана. Игличките са по пет в брахибласт, дълги  10-17см. меки, сивкави и провиснали. Шишарките са 20-30 см. цилиндрични, леко дъговидно извити. Хималайският бор си прилича с други два вида, които се срещат у нас – естествено разпространената  бяла мура и интродуцираният веймутов бор. Различава се от тях по по-дългите иглици и шишарки, както и по сивкавия цвят на игличките. Той е светло и влаголюбив  и не обича варовиковите и сухи месторастения. В родината си Хималаите се изкачва до 4000м. надм. вис. Заради сивкавата си корона и меките си провиснали иглици, той е особено ценен за озеленяване и се използва за единични и групови засаждания.

Пиния / pinus pinea / – дърво достигащо 20м. височина с оригинална чадъровидна корона, образувана от хоризонтални клони с повдигнати нагоре върхове. Тя е разпространена по цялото Средиземноморие и расте само близо до морския бряг. За озеленяване се използва масово във всички средиземноморски страни, а у нас се използва ограничено по нашето Черноморие. Кората й е кафеникава, напукана на дълги дебели плочки. Младите клонки са гъсто покрити с иглички, събрани по две в брахибласт. Те са твърди, сивозелени и дълги 10-15 см. Шишарките са обикновено единично разположени, широко яйцевидни и дълги 10-15 см. и широки до 10см. Тя е светлолюбив и сухоустойчив вид, но трудно понася температури по- ниски от 20 градуса. Пинията е невзискателна към почвите, като се среща на сухи и варовити терени, даже и на крайбрежните пясъци, не понася преовлажнени почви. Заради интересната й корона тя може да бъде акцент при озеленяването на градини, но трябва да се има предвид, че е по- топлолюбив вид.

Има още много видове борове, като освен естествено разпространените и изброените интродуцирани видове,  у нас се срещат още пондероски, джефриев, култеров, алепски и веймотов бор.

Върни се на начална страница.

Източници на снимките:

• http://en.wikipedia.org/wiki/Pinus_nigra
• http://commons.wikimedia.org/wiki/Pinus_pinea
• http://commons.wikimedia.org/wiki/Pinus_sylvestris
• http://www.plantplaces.com/index.shtml
• http://www.gardensandplants.com/uk/Default.aspx

На тази страница сме събрали линкове към важни сайтове за озеленяване и поддръжка на зелени площи. Постарали сме се да ви бъдем полезни в областта на ландшафтния дизайн, като сме обхванали всички етапи на озеленяването от идеите, през изграждането до поддръжката на градината. За всяка категория сме посочили малко, но качествени страници.

Подбрали сме и малко снимки за озеленяване и градини от различни краища на света:

По долу ще намерите връзки към най-добрите сайтове в следните раздели:

• Градински центрове и разсадници за декоративна растителност.
• Доставчици на части за поливни системи.
• Световни сайтове със снимки на паркове и градини.
• Фирми за градински материали и инструменти.
• Български каталози на фирми за озеленяване и поливни системи.
• Български сайтове със статии и съвети за озеленяване и поддръжка на градини.

Когато човек започва да се занимава с озеленяване, най-важното нещо са неговите идеи и желание. Първо трябва да съберем идеи и да оформим своя представа за мечтаната градина. За снимки на красиви градини от света погледнете следните чуждоезични сайтове за озеленяване и градини:

• Снимки на паркове и градини от всички краища на света от Gardenvizit.
• gardendesign.com

Погледнете и тези български страници за градини:

• Сайт за ландшафт дизайн и градини –  Арт градина
• Сайт със информация за озеленяване и градини – Двор и балкон

Надяваме сме да ви харесат и идеите и съветите за озеленяване и поддръжка от нашия сайт:

• Стилове на озеленяване
• Ландшафт дизайн с декоративна растителност
• Вертикални градини и озеленяване
• Справочник за градински цветя

Важно е да планирате правилно всички етапи на озеленяване и  да намерите качествени източници на растения и материали. Тук ще намерите сайтове на фирми, на които се доверяваме и ние.

Градински центрове и разсадници за декоративна растителност:

• Декоративен разсадник Хоум гарден
• градински център Тис

Доставчици на части за поливни системи:

• Поливни системи Хънтър – Пипбрадърс ООД
• Поливни системи Рейнбърд – Аква Инжинеринг груп ООД

По пълни български фирмени каталози за озеленяване и поливни системи може да намерите на следните връзки:

• Фирми за озеленяване в Зелено бг.
• Фирми за озеленяване в За дома.

След като сте се въоръжили с идеи и източници на материали идва ред на същинското озеленяване. Ландшафтната архитектура е едновременно дизайнерски и инженерен процес. В общи линии може да се каже че озеленяването протича в следната последователност вертикална планировка, разполагане на растителността, изграждане на поливна система и накрая идва затревяването.

След всичко това следва и ежегодна сезонна поддръжка на градината.

За да свършите лесно всички дейности по озеленяване и поддръжка са ви необходими и качествени материали и инструменти. Ето и сайтовете на фирми за градински инструменти и материали:

• Градински инструменти  -Щил
• градински инструменти – Хуск варна
• Градински инструменти – Гардена
• Градински материали – Маер

Надяваме се тези линкове да са ви полезни  за озеленяването на вашата градина.

Върни се на начална страница.

Тук е представена част от работата ни по озеленяване и поддръжка на градини през 2011 година. Снимките са като на скоро изградени скални кътове, алпинеуми и водни ефекти, така и на градини с няколко годишна поддръжка. Видимата разлика между скоро изградените градини и тези с постоянна поддръжка е, че  в дворовете с редовни грижи растенията са с по големи гладко оформени  и гъсти корони. Важно е да се знае , че именно поддръжката  прави градината красива. Без грижи и най- красивата градина ще загуби много от качествата си, докато редовната поддръжка на градини развива растенията и увеличава техните декоративни качества.

Вижте и наши снимки за озеленяване и поддръжка през 2010 г.

Върни се на начална страница.

В началото на есента, някои от режийните дейности по поддръжка на градини намаляват, но се появява много нова и то важна работа в двора.

През септември трябва да започне есенното подхранване с торове на тревния чим и градинските растения. То се извършва най често с комбинирани торове, като внасяме около 20 кг тор на декар, което е една трета от цялата есенна норма / с останалата част торим през следващите два месеца /. След торенето е добре цялата зелена площ да се полее, и не трябва да се коси и вертикулира, за да не се изнесат гранулите тор заедно с окосената трева.

Вертикулирането на райграса е друга важна работа при поддръжка на градини през този месец. С него разкъсваме повърхностния слой на почвата, който се състои от мъртви растителни остатъци и стои като мулч в основата на чима. Този мулчиращ слой играе много важна роля за състоянието на чима от райграс. През лятото той ни е помагал като е запазвал влагата и тревата, но сега ни пречи, защото заема жизнено пространство, задържа вече много влага и ред други неща. Много добър вариант за поддръжка на градини е косенето с мулчираща косачка, с което се увеличава изкуствено този слой, но този начин на косене изисква и по интензивно вертикулиране.

Септември е месец, през който имаме и много работа по цветята. С намаляването на температурите по безопасно може да пресаждаме цветя, а също идва и време за засаждане на луковици. Сега узряват много семена и млади клонки, така че трябва да започнем да събираме цветни семена и да направим резници. Резнци се взимат от връхната част на добре узрели клонки. Оставят се малко листа по тях и е хубаво да имат пета / малка част от долния клон /.

До средата на месеца трябва да сме спрели почти всички резитби на декоративните растения. Това се прави, защото резитбата стимулира растежа, а момента сега е за подготовка за зимата. От тук на татък основно се почистват прецъфтели цветове и сухи клонки.

Ако имате поливна система, към края на месеца е добре да намалите поливките на две три седмично, а също и малко да намалите времената за напояване на отделните поливни кръгове.

Поддръжката на градини допълнително се усложнява от началото на листопада. Така освен обичайните косене, окопаване, плевене, окантване и пръскане с препарати трябва да прибавим и събиране на листа.

Така през септември трябва да прекараме доста време в градината, но пък може да се порадваме на красивите цветове на есента.

Вижте:

Как ние озеленяваме и поддържаме градини.

Нашите цени за озеленяване и поддръжка на градини и дворове.

Върни се на начална страница.

Август е най-горещият и сух месец в годината, затова при поддръжка на градини поливането е първостепенна задача. Ако можете поливайте тревата всеки ден като се стремите да осигурите 5 – 6  литра на кв. м. За тези, които са изградили поливна система това не е проблем, но ако нямате такава и не може да поливате всеки ден, трябва да напоявате много по обилно, за да може влагата да достигне на по голяма дълбочина. Пожълтелите и сухи участъци то тревния килим наторете леко, аерирайте или надупчете с вила и напоявайте обилно.

Цветята и храстите също имат нужда от адекватно поливане, особено за саксиите редовното поливане през август е изключително важно.

Трябва да се полива през хладните часове / вечер и рано сутрин /, защото ако напръскате листата на по деликатните растения през жегата те може и да умрат. Друга причина да избягвате поливането през жегите е, че се получават много изпарения и така се създава идеална среда за мана и други гъбни болести.

Косенето на тревния чим си остава една от най постоянните грижи при поддръжката на двора. Трябва да увеличим височината на косене на 4 – 5 см. за да запазим по добре влагата, но да не пропускаме да косим райграса всяка седмица, защото при по голяма височина на тревата и високите температури е възможно да се получат запарвания и загнивания. Използването на мулчираща косачка е добър вариант, защото тя създава слой, който запазва влагата в почвата.

Торенето трябва да е умерено, с торове с по ниско съдържание на азот. Торете през облачни дни и полейте обилно след това. Цъфтящите може да наторите с торове богати на калий.

Резитбите през август също трябва да се правят през облачни дни или вечер. Това се прави, защото разреза изпарява много вода и растението може да придобие кафеникав общ вид. Режат се предимно вечно зелени растения, защото много от цъфтящите са заложили цветните си пъпки с резитбата ще намалим цъфтежа им на пролет. Затова на цъфтящите растения се режат само избуяли и излезли от основната форма клони както и всички прецъфтели цветове. Ако искате да съберете семена може да изчакате с рязането на цветовете докато узреят семената.

Разбира се добре е да окопаете и окантите градинските площи. Много полезно би било да мулчирате растенията, където влагата на достига. Саксиите и кашпите са места, където влагата трудно се запазва. Като поставите мулч освен, че ще решите този проблем, ще направете и градината по красива.

Август е месец през който трябва да се води и активна растителна защита.  Поради високите температури повечето неприятели и болести по декоративните растения са в период на върхова активност. Чести са нападенията от насекоми като листни въшки, бръмбари и кърлежи и гъбните заболявания като брашнеста мана, обикновена мана, фузариум и сиво гниене.

Вижте:

Как ние озеленяваме и поддържаме градини.

Нашите цени за озеленяване и поддръжка на градини и дворове.

Върни се на начална страница.

Поддръжка на градини и поливни системи