Видове туи, техните особености и използването им в озеленяването на градини.

Растенията от род туя са широко използвани в озеленяването на градини по света и у нас. Още от дълбока древност в Япония майсторите градинари са засаждали и подрязвали туи. В момента стотици форми на туята се използват в паркове и градини  във всички части на света.

Причина за това са изключителната пластичност и устойчивост на рода. Туите са не претенциозни към почвените и климатичните условия, понасят добре резитбите и са устойчиви на нападения на болести и вредители, нещо повече те притежават дори репелентни качества.

Туите са вечнозелени сравнително ниски дървета и храсти, макар и между тях да се срещат исполини като гигантската туя достигаща височина от 75 метра. Те имат гъста корона с листа подобни на люспи и силно разклонена коренова система. Шишарките са 1 – 2 сантиметра на съвсем къси дръжки почти на самите клонки, отначало са зелени, а като узреят стават кафяви.

Основните два вида туи са източна  / произхождаща от Азия / и западна / нейната родина е Северна Америка /.  В момента на всеки вид съществуват стотици подвидове и форми с разнообразни качества. В България се среща и още един вид – гигантската туя.

Западната туя / Thuja occidentalis / е конусовидно дърво достигащо до 20 метра височина и възраст 400 години. Тя е бавно растящо дърво понасящо всякакви почви / дори заблатени /, ниски температури и замърсяване на въздуха. Най добре расте на полусянка на рохки, влажни и плодородни почви. Като по интересни бих ви препоръчал следните форми:

Thuja occidentalis ‘Columnaris’ – колоновидна  западна туя. Растение с гъста колоновидна корона и тъмно зелен цвят.  Короната е  изградена от гъсти хоризонтални клони с вертикални разклонения по тях. Подходяща е за използване в живи плетове  и засаждане единично и в дървесно храстови групи.

Thuja occidentalis ‘Smaragd’ – смарагдова туя.

Тя има тясно конусовидна корона с интензивен зелен цвят. Короната и е изключително гъста и запазва формата и цвета си. В озеленяването се използва като колоновидната туя, но е по представителна и е  често използвано растение за скални кътове, за акценти и за  засаждане самостоятелно в тревния чим. Може и да се подрязва в различни форми.

Thuja occidentalis ‘Elwangeriana Rheingold’ златиста ерикоидна туя. Тя представлява кълбовидно растение със златист цвят и много фини клонки. Подходяща е за рязане и изглежда като златисто пухкаво облаче. Достига височина над 1 метър.

Thuja occidentalis ‘Dumosa’ – кълбовидна туя. Тя представлява кълбовидно растение достигащо над 1 метър. Има свежо зелен цвят и гъста корона. Понася много добре резитбите и често се използва за ниски живи плетове, единични и групови засаждания.

Източна туя / Thuja orientalis / – тя е малко по ниска от западната туя с широко яйцевида корона. Разклонена е още от основата, като всеки от клоните е разклонен в една вертикална равнина и така короната е изградена от система от плоскости. По това и най лесно ще я отличите от западната туя, както и леко по жълтеникавия и цвят. Тя е бавно растящ вид добре понасящ засушавания и ниски температури. Не е взискателна към почвите, понася и засоляване и варвовити почви, но обича леки и плодородни почви. Много добре понася и резитбите, като това и по ниската и цена от западната туя я правят най-често използваното растение за жив плет от рода. По интересни  форми са :

Thuja orientalis ‘Aurea Nana’ – туя аурея нана. Тя е ниска с много гъста корона и златист цвят. Короната и е яйцевидна и компактна. Често се използва в скалните кътове и за ниски живи плетове. Много е подходяща за резитби и за засаждане в кашпи.

Thuja orientalis ‘Aurea Pyramidalis’ пирамидална златиста туя. Тя е по високо растение със строго пирамидална корона. Цвета на листата е бледо жълтеникав. Използва се в дървесно-храстови групи и за единични засаждания.

Всички туи през зимата променят цвета си като стават по кафеникави. За да не се разваля короната им от тежките снегове, при поддръжката на градини се препоръчва да се зазимяват като короните им се овързват. При прекомерно засенчване силно изредяват. Туите трябва да се предпазват от киселинни въздействия, най-вече от кучета. Кучешката урина предизвиква големи черни петна в основата на короната и умиране на клонките. Макар и рядко туите се нападат от въшки и гъби, но се възстановяват без сериозни последствия.

Вижте  наши снимки за озеленяване на градини, в които са използвани много туи.

Върни се на начална страница.