Туя – видове

Видове дървета и храсти от род туя. Болести, гниене, кодояди  и проблеми по туите.

Растенията от род туя са широко използвани в озеленяването на градини по света и у нас. Още от дълбока древност в Япония майсторите градинари са засаждали и подрязвали туи. В момента стотици форми на туята се използват в паркове и градини  във всички части на света.

Причина за това са интензивни зеления цвят и разнообразните и интересни форми на короната. Те са не претенциозни към почвените и климатичните условия, понасят много добре резитбите и затова са много подходящи за живи плетове и подрязани  / топиарни / форми.

Туите са вечнозелени сравнително ниски дървета и храсти, макар и между тях да се срещат исполини като гигантската туя достигаща височина от 75 метра. Те имат гъста вечно зелена корона с листа подобни на люспи прилепнали към клонките. Имат силно разклонена  / брадата / коренова система. Шишарките са 1 – 2 сантиметра на съвсем къси дръжки почти на самите клонки, отначало са зелени, а като узреят стават кафяви.

Видове туи

Основните два вида туи са източна  / произхождаща от Азия / и западна / нейната родина е Северна Америка /.  В момента на всеки вид съществуват стотици подвидове и форми с разнообразни качества. В България се среща и още един вид – гигантската туя.

Западната туя / Thuja occidentalis / е конусовидно дърво достигащо до 20 метра височина и възраст 400 години. Тя е бавно растящо дърво понасящо всякакви почви / дори заблатени /, ниски температури и замърсяване на въздуха. Най добре расте на слънце и полусянка на рохки, влажни и плодородни почви. Като по интересни бих ви препоръчал следните форми:

Thuja occidentalis ‘Columnaris’ – колоновидна  западна туя. Растение с гъста колоновидна корона и тъмно зелен цвят.  Короната е  изградена от гъсти хоризонтални клони с вертикални разклонения по тях. Подходяща е за използване в живи плетове  и засаждане единично и в дървесно храстови групи.

Thuja occidentalis ‘Smaragd’ – смарагдова туя.

Тя има тясно конусовидна корона с интензивен зелен цвят. Короната и е изключително гъста и запазва формата и цвета си свеж дори през зимата. В озеленяването се използва като колоновидната туя, но е по представителна и е  често използвано растение за скални кътове, за акценти и за  засаждане самостоятелно в тревния чим. Може и да се подрязва в различни форми.

Thuja occidentalis ‘Elwangeriana Rheingold’ златиста ерикоидна туя. Тя представлява кълбовидно растение със златист цвят и много фини клонки. Подходяща е за рязане и изглежда като златисто пухкаво облаче. Достига височина над 1 метър.

Thuja occidentalis ‘Tiny Tim’ – кълбовидна туя . Тя представлява кълбовидно растение достигащо над 1 метър. Има свежо зелен цвят и гъста корона. Понася много добре резитбите и често се използва за ниски живи плетове, единични и групови засаждания.

Източна туя / Thuja orientalis / – тя е малко по ниска от западната туя с широко яйцевидна корона. Разклонена е още от основата, като всеки от клоните е разклонен в една вертикална равнина и така короната е изградена от система от плоскости. По това и най лесно ще я отличите от западната туя, както и леко по жълтеникавия и цвят. Тя е бавно растящ вид добре понасящ засушавания и ниски температури. Не е взискателна към почвите, понася и засоляване и варовити почви, но обича леки и плодородни почви. Много добре понася и резитбите, като това и по ниската и цена от западната туя я правят най-често използваното растение за жив плет от рода. По интересни  форми са :

Thuja orientalis ‘Aurea Nana’ – туя аурея нана. Тя е ниска с много гъста корона и златист цвят. Короната и е яйцевидна и компактна. Често се използва в скалните кътове и за ниски живи плетове. Много е подходяща за резитби и за засаждане в кашпи.

Thuja orientalis ‘Aurea Pyramidalis’ пирамидална златиста туя. Тя е по високо растение със строго пирамидална корона. Цвета на листата е свежо жълтеникав, но през зимата доста покафеняват. Използва се в дървесно-храстови групи и за единични засаждания.

Проблеми при поддръжка на туи.

Основните проблеми по туите са свързани с климатичните условия преовлажняване, суша, тежки снегове и други, но в последните години, поради широко използване на вида се разпространиха и различни вредители.

Влагата е най важния фактор и понеже растението е вечно зелено с голяма листна маса, е необходима доста вода, затова трябва да се полива редовно, особено в кашпи и на тераси, където в жегите за 3-4 дни практически изчезва. Туите изсъхват от суша като цялото растение става светло кафяво.

От друга страна на места без дренаж, където водата се задържа трайно корените страдат от кореново гниене от гъбата фитофтора, като растението постепенно влошава вида си и може да изсъхне. Затова е важно да засаждате туи на места с добър дренаж и поне 40 -50 см почва.

За да не се разваля короната им от тежките снегове, при поддръжката на градини се препоръчва да се зазимяват като короните им се увързват. Всички туи през зимата променят цвета си като стават по кафеникави.

При прекомерно засенчване силно изредяват, затова не трябва да се засаждат на плътна сянка или по близо от 40 -50 см от стени и огради.

Туите трябва да се предпазват от киселинни въздействия, най-вече от кучета. Кучешката урина предизвиква големи черни петна в основата на короната и умиране на клонките.

От вредителите и неприятелите безспорно най голям проблем са короядите. Има няколко вида едните нападат младите малки клонки по върховете, които стават кафяви и изглеждат като счупени. Като вземете повреденото клонче ще видите че в отдолу на стеблото му има дупка.

Другия вид корояд е много по опасен и може да умъртви голямо растение или голям клон. Белега е че под мъртвата част по стеблото се забелязват дупки с големина 1 – 2 мм . С който и корояд да имате проблем, задължително направете няколко пръскания с инсектицид през две три седмици.

Напоследък се появи и друг много опасен бръмбар – кипарисова златка, като той е и труден за диагностика. Основни белези са леко удебеление на клонките и малки смолисти топчета по кората , затова всички съмнителни растения е най добре веднага да се премахнат.

Макар и рядко листата и клонките на туите се нападат от други насекоми основно щитоносни и други въшки , а също от гъбни заболявания – ръжда, антракноза и други, но се възстановяват без сериозни последствия.

Много важна грижа за туите е да се почистват мъртвите листа по растенията и по почвата под тях, понеже болестите и неприятелите се съхраняват в тях. Като това трябва да става още рано на пролет и преди края сезона.

Вижте  наши снимки за озеленяване на градини, в които са използвани много туи.

Върни се на начална страница.