Магнолия – видове и изисквания.

Магнолиите са листопадни или вечнозелени декоративни дървета или храсти. Имат изключително едри цветове в различни багри – бели, червени, виолетови, преливащи,  жълтеникави и др. По време на цъфтеж са обилно покрити с цвят, което ги прави много желани растения в градината. Често се използват самостоятелно, като солитери в чисти тревни площи. Изискват богати и умерено влажни почви с лека структура, като някои видове са подходящи за райони с топъл климат. Има доста видове подходящи за  климатичните условия у нас. За някои други видове магнолии трябва да се положат специални грижи при зазимяване (короните се увиват в зебло, корените се мулчират и се води специализиран режим на торене) .

Магнолиите се делят на вечнозелени и листопадни, дървовидни и храстовидни:

• Вечнозелените са предимно дървета, но са по- топлолюбиви и трудно понасят нашия климат.
• Листопадните от своя страна се делят на цъфтящи преди разлиставане и цъфтящи след разлистване.
• Има листопадни и вечнозелени дървета, като у нас по – подходящи са листопадните.
• Храстовидните магнолии са най – устойчиви на зимните условия и са най- често използвани в България.

Обикновено цветоносните пъпки са мъхести и се залагат от предния сезон. Младите клонки са най – често сиви и кафяви.

Поради размножаването и селектирането и във всички краища на света, формите и видовете на получените магнолии са неизброими. Някои от често срещаните видове магнолии са:

Листопадни

Лилиево – цветна магнолия  ( Magnolia liliiflora ) – ниско дръвче до 4 м. височина с почти кълбовидна корона, листата са дълги 15 – 20 см. заострени към върха. Отгоре са лъскави и тъмно зелени, а отдолу по- светли. Цветовете са чашковидни –  отвън пурпурни, а отвътре по – светли. Цъфти през март и април месец. Тя е бавно растяща, родината и е Китай и издържа до минус  20 градуса.

Много ценна е нейната форма „нигра”. Тя е с по- едри цветове, които се преливат от интензивно тъмно пурпурно оцветяване към по- светло пупрурно.

Суланжова магнолия ( Magnolia soulangeana ) – представлява висок храст с няколко водещи стебла оформящи широка корона. Листата са 10 – 15 см. обратно яйцевидни и са по – светло зелени. Цветовете са с диаметър около 10 см. обикновено розови с различни нюанси или бели. Венчелистчетата са с насочени навътре върхове и цъфти преди или едновременно с разлистването през април – май месец. Тя е хибридна магнолия, сравнително студоустойчива и се отглежда с успех в Южна България. Поради едрите си понякога ароматни цветове често се използва за единични засаждания в двора.

Японска магнолия ( Magnolia kobus ) – дърво с 10 – 15 м. височина и широко яйцевидна корона. Клонките са кафеникави с червеникаво – кафеникави лещанки по тях. Вегетативните пъпки са по –къси, а цветните са по – едро и гъсто окосмени. Листата са обратно яйцевидни и със заострен връх. Цветовете са бели до 10 – 12 см. в диаметър, външните венчелистчета са по – къси и опадат по – рано. Цветовете й са широко отворени при пълното си развитие, цъфти в началото на април месец. Този вид магнолия произхожда от Япония и е високо студоустойчива.

Гола магнолия ( Magnolia denudate ) – представлява дърво до 10 м. височина с широко разклонена корона. Младите клони отначало са окосмени със светли лещанки по тях, листата са дълги до 15 см. обратно яйцевидни, в началото са окосмени, а после остават голи. Цветовете на този вид магнолия са бели, ароматни с диаметър до 15 см. Родината е Южен Китай, изисква влажни почви и защитени от вятър места и е сравнително студоустойчив вид.

Звездовидна магнолия ( Magnolia stellata ) – представлява храст с височина до 3 м. и е бавно растяща с почти кълбовидна корона. Някои автори дори я смятат за подвид на японската магнолия.  Листата са по – тесни и удължени и дълги до 10 см. Цветовете са  бели с диаметър до 10 см. , ароматни и широко разтворени, цъфти рано напролет през март месец.  У нас се отглежда често и е сравнитено студоустойчев вид.

Заострена магнолия ( Magnolia acuminatа ) – представлява високо дърво с правилна пирамидална корона. Младите клонки са маслиненозелени, а по – старите червеникавокафяви. Листата са дълги до 20 см. и са отгоре тъмнозелени, а отдолу по – светли и слабо окосмени. През есента добиват златист цвят, цветове са жълтеникави и са дълги 6 – 8 см. без аромат. Цъфти след разлистване през май – юни месец. Родината и е Северна Америка и е студоустойчив вид изискващ влажни и плодородни почви.

Вечнозелени

Едроцветна магнолия ( Magnolia grandiflora ) – дърво с гъста широко пирамидална корона достигащо до 30 м. височина. Кората е сива и гладка, слабо напукана на по – старите дървета, като младите клонки са окосмени. Листата са дълги до 25 см. , лъскави и тъмнозелени отгоре, а отдолу окосмени с ръждиви власинки. Те са обратно яйцевидни и са със заострен връх. Цветовете са много едри, бели, ароматни и достигат до 25 см. в диаметър. Естествено разпостранена е в южните части на Северна Америка и обича леки, богати и влажни почви. Чуствителна е към застудяванията и у нас се отглежда при специален режим на подръжка на градината.

Вижте:

Всички статии с етикет декоративни растения.

Наши снимки за озеленяване на градини.

Върни се на начална страница.