Анемония (съсънка)

предишно цвете: тагетис, следващо цвете : астра

Виж всички градински цветя.

Разнообразието от видове е голямо. Може да ги видите цъфнали в гъсти групи от сини цветове в селските дворове или в  туфи от бели цветове цветове по краищата на поляни. Има анемонии за средната или задната част на цветния бордюр и други, съвсем различни, за алпинеума или за поляна с дървета. „Типична“ анемония не съществува – цветовете й са звез­довидни или куповидни, листата – насечени или просто нарязани, цъфтежът може да е през пролетта, лятото или есента, а под почвената повърхност може да има грудки, ризоми или фиброзни корени. Въпреки многообразието видовете и сортовете се разделят на три групи. Маргаритоиветните анемонии са с много тесни венчелистчета, разположени около златист диск, цветовете (3,5 см) се появяват напролет. Засадете ризомите или грудките на около 5 см дълбочина през 10 см през септември. По-популярни, но не толкова трайни са макоиветните анемонии. Куповидните цветове (5 см) са ярко обагрени в бяло, розово, червено, бледолилаво или синьо. Те са предпочитани при аранжирането на букети. Накиснете грудките за една нощ преди засаждане -засадете ги през 10 см с острата част нагоре на дълбочина 5 см. Засадете през септември, за да цъфнат през март – април или през март – април, за да цъфнат през юни – септември. Японските анемонии – 60 см-1,5 м, са бордюрни многогодишни с дисковидни цветове (5 см), цъфтят между август и октомври.

МНОГООБРАЗИЕ: Първа от маргаритоцветните видове цъфти А. бланда (февруари – април). Растение за сухо и слънчево място. Ако мястото е влажно и на полусянка, спрете се на А. апенина (март – април). И двете растения достигат 15 см височина, обикновено са сини, но има бели и розови сортове. А. немороза също принадлежи към тази група, въпреки че цветовете и са звездовидни, а не маргаритоподобни.

Макоцветните анемонии са сортове на А. коронария -височина 15-30 см, разпростират се на 15 см, всички виреят на слънце или лека сянка.

Описаните по-горе анемонии се отглеждат от ризоми или грудки, като много малко от тях достигат височина над 30 см. Подходяща за средната или задната част на бордюра е късноцъфтящата японска анемония А. японика (А. хибрида) – цветове с бели или розови венчелистчета, стъбла високи 90 см-1,5 м. Другият вид японска анемония е по-ниськ – А- хупе-хензис – 60-90 см.

МЯСТО И ПОЧВА: Почва с добри дренажни свойства. За другите изисквания виж по-горе.

РАЗМНОЖАВАНЕ: Маргаритo– и макоцветни анемонии:

разделете туфите в края на лятото. Японски анемонии:

не изваждайте растението. Отрежете част с корен отстрани на туфата и засадете напролет.

Върни се на начална страница.

източници на снимките :

http://www.gardening-tips-perennials.com/

http://www.photo-flowers.co.uk/index.html

http://www.flickr.com/

http://www.gardenguides.com/