Клематис (Повет), Clematis
Clematis (Повет) е род многогодишни лиани от семейство Лютикови (Ranunculaceae) с около 300 диворастящи вида, разпространени в Азия, Европа и Северна Америка. Биологичното разнообразие сред тях е толкова голямо, че родът не се поддава на единна класификация, а красивите им цветове вдъхновяват градинарите по света да създават безброй декоративни хибриди.
Още през 17-ти век дивите видове от Китай навлизат в японските градини, а селекциите на японските градинари стават първите екзотични Клематиси, достигнали Стария континент век по-късно. Днес са известни навсякъде, а енергичните им катерливи стъбла са високо ценени за способността им да покриват стени и огради, да обрастват беседки, веранди, перголи, арки, бордюри и други. Тяхната адаптивност, огромното им разнообразие и изумителните им цветове, ги правят едни от най-популярните декоративни растения.
Цъфтежът на Клематисите е обилен и продължителен, от април при някои сортове, до късна есен при други, а цветовете им съчетават почти всички багри от спектъра, с огромно разнообразие на форми и размери. Нюансите се променят в процеса на цъфтене, зависят от времето, почвата, климатичните условия и изложението. Колкото по-висока е температурата на въздуха и по-обилна светлината – толкова по-ярки и обилни са цветовете. Те могат да бъдат плоски или с форма на камбанка, да са съставени от 4-5-6 или 8 венчелистчета, като се срещат и кичести цветове. На големина при някои видове достигат до 15-20 см в диаметър.
Много от Клематисите предизвикват допълнителен интерес след прецъфтяването с декоративни семена и плодове.
Клематисите са взискателни към почвените условия. Растат добре в богата градинска почва, на слънчеви места, защитени от вятър. Корените му предпочитат дълбока, лека, пропусклива и хладна почва. Това изисква да се осигури засенчване на приземните части на растенията. Те страдат от силната влага особено през зимата, но по време на вегетацията има нужда от достатъчно вода. Добрият дренаж е много важен, така че около корените не трябва да заседява вода. Мястото трябва да бъде добре избрано, защото клематисът не обича да бъде местен. При правилно засаждане и достатъчно грижи, поветът може да украсява градината повече от 20 години.
Клематис, купен в контейнер, може да се засади в градината по всяко време на годината, но най-добре е това да стане през пролетта или есента, извън активната вегетация. На избраното място растението трябва да се засади в голяма дупка с обогатена почва, с няколко сантиметра по-дълбоко отколкото е било в контейнера. От заровените пъпки ще излязат нови стъбла. За да се намали стреса от пресаждането, старите стъбла е препоръчително да изрежат ниско, така че да останат 2 двойки пъпки на стъбло. При засаждането, както и напролет, когато започват да избиват новите издънки е подходящо торене с комбинирани торове с ниско съдържание на азот. Това ще помогне за укрепване и развитието на корените, а също и за последващия цъфтеж. Препоръчва се през вегетацията подхранване с комбинирани торове на 2-3 седмици, като след завършване на цъфтежа и изрязването, подхранването се разрежда. Като време този момент е различен за различните сортове, но към края на септември се приключва с торенето за всички клематиси.
За разлика от повечето увивни растения, клематисите нямат мустачки, а се закрепват чрез увиване на листните дръжки. Затова е необходимо на растенията да се осигури опора, по която стъблата да се катерят.
Повечето Клематиси са студоустойчиви, издържат до около -20 градуса. Все пак през зимата е добре да им се осигури някаква защита, като корените се мулчират със сухи листа, събрани след листопада. Обикновено стеблата у нас над определена височина измръзват, но растенията се възстановяват бързо на пролет и започват буен растеж.
Отглеждането в контейнери се подчинява на същите правила – влажна и рохкава почва, много добър дренаж и достатъчно голям съд. Добри размери за съдове са от порядъка 40Х40Х40. Препоръчва се при пресаждане в по-голям контейнер да се изрежат стъблата. Това улеснява работата при прехвърлянето и ще намали опасността от нежелани пречупвания на разклоненията.
Клематисите се размножават чрез семена, резници, отводи и присаждане.
Семената покълват трудно, това изисква предварителната им подготовка. Сеят се след узряването им на открито или в парници за по-чувствителните видове.
Резници се приготвят през лятото от полузрели клонки и се вкореняват в парник. Всеки резник трябва да има две пъпки и дължина около 4 см. Ако клонките са вече вдървенели, кората се наранява за улесняване на вкореняването. Използва се почвена смес от торф и пясък. Необходимо е да се поддържа висока влажност. Вкоренените резници се засаждат в саксийки, а през пролетта може да се посадят на избраното място.
Най лесно поветът се размножава с оводки. За отводи се избират полегнали стъбла, които да могат да се огънат до почвата. Правят се нарези на кората и се закрепват неподвижно със скоба, след което се зариват с пръст. Мястото се поддържа се влажно и засенчено. Вкорените стъбла се разделят и засаждат на следващата пролет.
Подрязването е от изключителна важност за доброто развитие на растенията и особено за цъфтежа при Клематисите.
Първоначално след засаждането растенията е добре да бъдат подрязани ниско, за да се развият много стъбла, които по късно ще се отблагодарят с обем на храста и много цветове. Това трябва да се направи първата пролет, преди листните пъпки да са се отворили.
Подрязвания за стимулиране на цъфтежа се правят в зависимост от биологичните особености на различните сортове. Най-общо се определят като ранно и късно цъфтящи Клематиси.
Раноцъфтящи клематиси, които образуват пъпки на миналогодишни лиани – след прецъфтяване цветовете се отстраняват, а напролет не се изрязват стъблата, само се отстраняват измръзнали връхчета.
Възрастни оголени и разредени в основата растения, могат да бъдат орязано силно, но това трябва да стане веднага след цъфтежа. Възстановяването ще отнеме година.
Едро цъфтящите клематиси, цъфтящи през юни и юли, се изрязват в края на февруари, началото на март, когато започнат да се развиват пъпките. Колкото по-късно цъфтящ е видът, толкова по-ниско може да бъдат рязани стъблата напролет, като във всички случаи се реже над двойка пъпки. Добре да се направи подхранване с гранулирани торове.
Някои видове ранно цъфтящи хибриди цъфтят повторно и през втората половина на лятото. За удължаване на периода на цъфтеж и за поощряване на повторно цъфтене е препоръчително да се отстраняват прецъфтелите цветове.
Препоръчваните от специалистите подходящи сортове за отглеждане от начинаещи любители са ранно цъфтящите с едри цветове Jackmanii, Piilu, President, Niobe и късно цъфтящите Hagley Hibrid, Geepsy Queen, Jackmanii, Prince Charles, Kardinal Wiszynski и др.
Дребно цъфтящите видове достигат по-голяма височина, някои от тях 10 м, определено са по-устойчиви и се гледат по-лесно. Препоръчвани за начинаещи любители ранно цъфтящи сортове са Alpina, Montana, White Swan и късно цъфтящите Arabella, Durandii, Viticella, Tangutica и много други.
Галерия със снимки на клематиси.
Източници на снимки на повети:
http://www.zvetsad.com.ua/catalogitem/1883-klemtis-mazovshe
https://www.flickr.com/photos/29682669@N05/with/5604529680/
http://www.gardensablaze.com/VineClematis.htm
https://www.pinterest.com/chickenlipsx/archway/
http://www.crocus.co.uk/plants/_/clematis-montana-var-montana/classid.2000011042/
