Ирис (перуника) – видове ирис, изисквания и размножаване.

предишно цвете: циганче, следващо цвете : кученце.

Виж всички градински цветя.

Ириса е добре познато растения на всички градинари, у нас е известно като перуника.  В България естествено разпространени има няколко вида ирис. Може да срещнете както мини ирисчета по планинските поляни или  жълтия блатен ирис в различни водоеми, така и други  ириси по влажни зони и поляни. Ще ги видите и в повечето възрожденски дворове у нас. Ириси има и в английските и френски градини.

Ирисите се разпростират хоризонтално чрез удебелено стъбло, което е отчасти или изцяло под земята. На върха на ризомите се образува ветрило от плоски и широки листа, от които излизат цветоносните стебла. Когато условията на средата отговарят на изискванията на даден сорт, ирисите се развиват много добре без специални грижи и не утежняват поддръжката на градини.

Групата на ирисите е огромна. В нея ще откриете както екземпляри, високи 1,2 м, така и джуджета, които едва се подават над земята. Багрите са най-различни, а периодът на цъфтеж е от юли до ноември в зависимост от сорта.

Класифицирането е сложно, но основните видове се различават лесно. Двете основни групи са ризомна (описана по-долу) и луковична. Тук ще разгледаме само ризомната група, която е много по  голяма и в нея са най-популярните сортове, като в нея се включват три групи.

Най-често се срещат брадатите ириси – разпознават се по власин-ките по обърнатите надолу външни венчелистчета. Брадатите ириси се засаждат скоро след като цветовете повехнат и в ден в който почвата е влажна. Разположете ги на около 30 см разстояние, като горната половина  от ризоминте, трябва да остане непокрита, ърховете на листата се премахват.

Повечето градинари се задоволяват само с брадатите ириси, но ризомната група включва и други сортове. Голобрадите ири­си имат гладки външни венчелистчета и ризоми, раз­положени под повърхността на почвата – засадете на дълбочина 2,5-5 см. При тях разнообразието от разме­ри и форми е голямо. По-долу са описани някои от най-важните.

Качулатите ириси са най-малко на брой. По външните им венчелистчета няма власинки, а издигна­та лентичка от тъкан.

За озеленяване на градини и дворове ирисите са ценни с голямото си разнообразие на форми и наличието на сортове за всякакви условия. Мини ирисите са много подходящи цветя за алпинеуми и скални кътове, блатния ирис е  ефектно растение за водни площи. Перуниката е растение често използвано в цветния бордюр и в лехи.

МНОГООБРАЗИЕ: Брадатите ириси от своя страна се раз­делят на четири групи. Високата група (75 см и повече, цъфтят през юни) включва хиляди хибриди. От средната група 45–75 см, цъфтят през май. В група­та на джуджетата (20-45 см, цъфтят през май) са ириси­те, подходящи за алпинеум и скален кът и за предната част на бор­дюра Нак­рая идва ред на миниатюрната група (до 20 см, цъф­тят през април) – потърсете И. пумила (10 см),

Голобрадите ириси са разделени в много групи. Пасифик коаст имат венчелистчета с ефектни жилки и вечно­зелени листа. Сибирските ириси са сортове и хибриди на И. сангвинея и И. сибирика Сортовете са много­бройни. Зимните ириси цъфтят между ноември и март при меко време. Потърсете И. унгуикуларис (И. стилоза) – 22,5 см, тревисти листа, вио­летови цветове. Водните ириси имат нужда от влажна почва – И. псеудакорус (жълт), И. кемпфери (пурпурен) и И. левигата (синьопурпурен). От последната група – най-популярен е И. фоетидмсима, който се от­глежда заради декоративните оранжеви семена. Качула­тите ириси са представени от И. кристата (10 см, бледо-лилав, оранжева качулка).

МЯСТО И ПОЧВА: Брадатите ириси виреят в почва с добри дренажни свойства, има видове и за ярко слънце и за сянка.

РАЗМНОЖАВАНЕ: Разделяйте ризомите на всеки ня­колко години. Премахвайте старите и увредени части.

Върни се на начална страница.

източници на снимките :

http://www.gardening-tips-perennials.com/index.html

http://www.water2garden.org/

http://www.9freepictures.com/flowers-online/

http://www.art-poster-shop.com/