Видове използвани за затревяване и изграждане на тревен чим. Видове за тревни смески.

При озеленяване на градини за изграждане на тревни площи се използват обикновено няколко вида треви. Основната група тревни видове са житните поради това, че поддържат непрекъснато зелен килим, формират плътен тревен чим и се запазват продължително в него като се размножават основно вегетативно и чрез семена. Житните са възникнали еволюционно най късно и са станали най конкурентно способни като са завзели почти целия свят.

В едно тревно съобщество обикновено заедно се срещат индивиди от няколко вида и много рядко само от един. Това е така поради различните екологични особености на различните растения, като всяко заема определена ниша и заедно по пълно усвояват условията на средата. В една зелена поляна още от затревяването протичат междувидови процеси / наречени сукцесионни /, които водят до промяна процентното участие на различните видове треви в зависимост от условията. Това прави избора на тревни смески много важен за изграждането на зелени площи. За да се запази обаче тревният чим и различните култивари в него в добро състояние е необходима и постоянна и правилна поддръжка на чима и добри градински инструменти.

В озеленяването се използват над 20 вида треви, но тези които ще разгледаме са най ценните –  ливадна метлица, червена власатка, английски райграс, обикновена полевица и също използваните в определени случаи – френски райграс, троскот и бяла детелина.

Ливадна метлица / Poa pratensis / – много специалисти в областта на ландшафтната архитектура смятат този вид за най ценен като съставна част от тревния чим. За съжаление у нас почти не се продават тревни смески с него, защото в началото на развитието си не е конкурентноспособна на райграса, който има основно участие в смеските продавани у нас. В държави като САЩ , Русия и дори родината на райграса Англия ливадната метлица е основен тревен вид. И това не е случайно, тя формира плътен и много устойчив на натоварване чим с фина текстура, който запазва интензивния си цвят почти през цялата година. Образува многобройни коренища в горния почвен слой които здраво укрепват чима и на второто третата година пускат много издънки. В първите години расте предимно на корен и пълното си развитие достига след третата година. В тревните площи може да се съхрани до около 15 години. Ако не бъде окосена цъфти май, узрява юни и брати до късна есен. Обича слънчевите местообитания, но някои специалисти посочват, че няма по добър вид от нея за сянка. Расте на всякакви почви, но обича глинесто – песъкливи почви влажни и богати на калций. Понася много добре студовете и сравнително добре засушаването.Тя е единствения вид подходящ както за луксозни тревни площи така и за спортни терени с интензивно натоварване.

Червена власатка / Festuka rubra / – друг много ценен вид отличаващ се с много вариации и форми подходящ за разнообразни условия. Нейните най ценни качества са фините и листа и изключително голямата и производителност на издънки. Поради това формира фин, плътен и еластичен чим / може да достигне до 100% покритие /, който запазва интензивния си зелен цвятдори през зимана и не допуска заплевяване. Червената фестука или някои от нейните подвидове ще срещнете почти във всяка тревна смеска. Много добре понася засушаването и студа и засоляването. Обича рохки дълбоки и добре дренирани почви с кисела реакция рн 4.5-5.5. Не обича ниско косене и и е умерено устойчива на отъпкване и сянка. Отличава се с добра конкурентно способност и дълговечност, като при нормални условия започва да доминира над другите треви след втория, третия сезон. За озеленяването тя е ценен вид както за луксозни тревни килими така и за сухи почви.

Английски / пасищен / райграс /Lolium perenne /– може би най- известния вид трева и за повечето хора всички хубави полянки са изградени само от него. Популярността на райграсът се дължи на това че той понася много добре отъпкването и бързо пониква и завзема нови площи. Първите данни за затревяване с райграс са от 17 –ти век в Англия.  Той развива мощна коренова система съсредоточена в горния почвен слой, но достигаща и над 1 метър дълбочина, тя му помага да се възстановява бързо след отъпкване. Също така многото корени обогатяват почвата след като отмрат. Пониква много бързо за 7- 8 дни и бързо покрива новите площи. Но райграса има не само положителни качества, в началото угнетява другите треви и пречи на развитието им, а след втората година губи конкурентоспособността си и започва да намалява процентното си участие в тревостоя и може напълно да изчезне, което създава празни петна. Друг негов недостатък са едрите му и груби листа, което го прави не подходящ за луксозни тревни покрития. Той обича слънчеви местообитания, рохки и дренирани почви и влажен климат. Не понася добре застудяване, преовлажняване и горещ и сух климат. Основното му предназначение в озеленяването е при спортни терени и за бързо овладяване на големи паркови площи.

Обикновена полевица  / Agrostis tenius / – много ценна ниска и дълговечна трева с фини листа. Поради ниските си приземни листа и многото издънки понася добре ниското и често косене като създава плътен тревен чим. Затова често се използва за голф игрищата и с него се изграждат така наречените гриинове. Освен, че има много нежни листа, той е и много конкурентен. Вирее както на слънце така и на сянка. Развива се добре на всякакви почви, но трябва да има редовно поливане, понеже корените му се разполагат основно в горния почвен слой. Подраства бавно след косене, но чима винаги е много плътен заради много приосновни листа и издънки, което улеснява неговата поддръжка. Заедно с червената власатка и ливадната метлица той е много подходящ за високо декоративни и устойчиви тревни площи.

Френски райграс / Arrhenatherum elatius / – той е по висока трева с туфеста структура и експлозивно първоначално развитие. Поради грубата си структура и не голямата си дълговечност френският райграс се използва основно за бързо първично овладяване на не добре обработени площи в парковия ландшафт.

Троскот /Cynodon dactylon / – ниска агресивна трева размножаваща се с пълзящи коренища / столони / , а също много добре и чрез семена. Столоните са разположени както приземно така и на дълбочина да 10 см и са изключително жизнени. Парченце от тях може да преживее няколко години докато намери подходящи условия за развитие. Троскота расте на всякакви почви, включително върху асфалт, устойчив е на засоляване и не се нуждае от поливки и поддръжка. Не понася добре засенчване и студовете като може да изчезне при такива условия. За озеленяване се използва в не поливни площи и в градини с ниска поддръжка.

Бяла Детелина / Trifolium repens / – ниска бобова трева растяща при всякакви условия, като характерно за нея  че по корените и  в симбиоза с нея растат азот- фиксиращи бактерии които и доставят необходимия за растежа и азот.  Семената и са много леки и се разнасят лесно от  вятъра, бързо се заселват и започват да се размножават с  приземни вкореняващи се стебла. Много градинари я смятат за най упоритият плевел в тревния чим, но като изключим, че прави тревата неравномерна по цвят и структура мога да кажа че е красиво растение. Не е взискателна към почвените условия, като корените достигат до 40 см дълбочина. Понася студа и отъпкването и обича слънцето и висока влажност. Поради това че не става висока и няма нужда от торене и много косене тя е подходяща за паркове и градини с ниска степен на поддръжка, но не трябва да се забравя че е влаголюбива.