Видове ели подходящи за озеленяване на зелени площи – техните белези и екологични изисквания.

Елите са едроразмерни иглолистни дървета с гъста, тъмно зелена, пирамидална корона. Нейните декоративни качества я правят много ценно дърво при озеленяване на паркове, градини и дворове.

С издължената си и красивата корона eлата играе доминантна роля при изграждане на дървесно храстови групи в градините. В паркове и по-големи зелени площи може да се засади по единично и в масиви. Тя може да бъде и солитер поставена единично и украсявана като коледно дърво.

Елите може да разпознаете от другите видове иглолистни дървета по плоските им листа  с  дължина от 2 – 7 см., които са с две бледи линии от устица по долната страна на листото. Друго, което е характерно за тях и се вижда от пръв поглед е, че шишарките им са разположени седящи върху клона / не висят на него като при смърча, с който най често елата се бърка /.

Видовете от този род се срещат на от 300 до 2200 надморска височина. Те са влаголюбиви, взискателни към почвата, влажността и замърсеността на въздуха. Развиват силно разклонена коренова система и понасят варовити почви.

В света са известни над 50 вида. За територията на България елите подходящи за озеленяване на градини са няколко вида:

• Обикновен ела – abies alba .
• Кавказка ела – abes nordmanniana.
• Сребриста ела / конколорка / – abies concolor.
• Испанска  ела – abies pinsapo.
• Гръцка ела – abies cephalonica.

Обикновената ела е единственият естествено разпространен вид у нас според повечето автори. Тя е дърво от първа величина, достига 70 м и е най–висока от елите у нас. Кората на стеблото е светлосива в млада възраст като по-късно става тъмно сива и напукана. Листата са 2 – 3 см. плоски, тъмно зелени отгоре, с две ясно изразени бели линии отдолу и затъпен или врязан връх. Игличките са  двуредно наредени по клона /листата и клонката са в една равнина / и  се задържат 8 – 11 години. Шишарките са цилиндрични с дължина до 15 – 20 см.

Обикновената / бяла / ела достига 500 години. Тя е сенкоиздържлив вид. Обича влажните и дълбоки почви. Чувствителна е към сухия въздух, ниските зимни температури и замърсяването.

Кавказката ела е вид много близък до обикновената. Тя е по ниска и достига 30 м. Листата са малко по-дълги до 4 см., завити на горе с закръглен връх. Шишарките се различават по това, че покривната люспа на семето излиза навън и е завит на долу.

Произхода и от Кавказ и Мала Азия и обича по голяма надморска височина. Тя е силно сенкоиздържлива, но се развива добре и на светло. Тя е по студоустойчив вид  като страда по малко от късните пролетни студове заради по късното начало на вегетацията.

Сребристата ела е северноамерикански вид с дълги до 7 см сребристи или сиво зелени иглички. Те са почти еднакви от двете си страни, леко дъговидни извити и двуредно наредени по клонката като предните два вида.

Заради сребристата си корона тя е високо ценена и широко използвана в озеленяването.

Тя добре понася климата у нас, но не понася замърсяване и засенчване. Обича дълбоки и плодородни почви. Конколорката притежава и висока фитоницидна активност.

Испанска ела произхожда от южната част на Испания и достига 20 – 25 м. Листата са радиално разположени във всички посоки около клонката и са дълги до 15 мм. Отгоре са изпъкнали и с твърд връх.

Тя е силно светлолюбива, невзискателна към почвата и понася сухия климат. Понеже е разпространена естествено в региони с по-топло време, страда от ниските температури. У нас се препоръчва да се засажда в по-топлите части на страната.

Гръцката ела естествено е разпространена в Гърция и Македония , но ареалът и не достига нашите граници. Достига височина 30 м. и живее 300 – 350 години. Можете лесно да я сбъркате с испанската ела. Нейните иглички обаче са по дълги около 2 – 3 см. и с заострен бодлив връх. Те са разположени радиално по цялата обиколка на клоните. Този вид ела не понася засенчване и е по-топлолюбив и по сухоустойчив от обикновената ела. Понася варовити почви, но страда от късните пролетни студове. Цени се заради гъстата и широко конусовидна корона.

Може да се каже, че всички видове ели  заемат достойно място между растенията използвани  за озеленяване на градини. Елата може да използвате в лесо-парка, но също има ели джуджета, които с малките си размери и гъстата  си и интересна корона, са много подходящи растения за алпинеум и скален кът. Всички ели са може би най подходящия избор за жива коледна елха.

Върни се на  начална страница.