Видове ели подходящи за озеленяване на зелени площи – техните белези и екологични изисквания.
Елите са едроразмерни иглолистни дървета с гъста, тъмно зелена, пирамидална корона. Нейните декоративни качества я правят много ценно дърво при озеленяване на паркове, градини и дворове.
С издължената си и красивата корона eлата играе доминантна роля при изграждане на дървесно храстови групи в градините. В паркове и по-големи зелени площи може да се засади по единично и в масиви. Тя може да бъде и солитер поставена единично и украсявана като коледно дърво.
Елите може да разпознаете от другите видове иглолистни дървета по плоските им листа с дължина от 2 – 7 см., които са с две бледи линии от устица по долната страна на листото. Друго, което е характерно за тях и се вижда от пръв поглед е, че шишарките им са разположени седящи върху клона / не висят на него като при смърча, с който най често елата се бърка /.
Видовете от този род се срещат на от 300 до 2200 надморска височина. Те са влаголюбиви, взискателни към почвата, влажността и замърсеността на въздуха. Развиват силно разклонена коренова система и понасят варовити почви.
В света са известни над 50 вида. За територията на България елите подходящи за озеленяване на градини са няколко вида:
- Обикновен ела – abies alba .
- Кавказка ела – abes nordmanniana.
- Сребриста ела / конколорка / – abies concolor.
- Испанска ела – abies pinsapo.
- Гръцка ела – abies cephalonica.
Обикновената ела е единственият естествено разпространен вид у нас според повечето автори. Тя е дърво от първа величина, достига 70 м и е най–висока от елите у нас. Кората на стеблото е светлосива в млада възраст като по-късно става тъмно сива и напукана. Листата са 2 – 3 см. плоски, тъмно зелени отгоре, с две ясно изразени бели линии отдолу и затъпен или врязан връх. Игличките са двуредно наредени по клона /листата и клонката са в една равнина / и се задържат 8 – 11 години. Шишарките са цилиндрични с дължина до 15 – 20 см.
Обикновената / бяла / ела достига 500 години. Тя е сенкоиздържлив вид. Обича влажните и дълбоки почви. Чувствителна е към сухия въздух, ниските зимни температури и замърсяването.
Кавказката ела е вид много близък до обикновената. Тя е по ниска и достига 30 м. Листата са малко по-дълги до 4 см., завити на горе с закръглен връх. Шишарките се различават по това, че покривната люспа на семето излиза навън и е завит на долу.
Произхода и от Кавказ и Мала Азия и обича по голяма надморска височина. Тя е силно сенкоиздържлива, но се развива добре и на светло. Тя е по студоустойчив вид като страда по малко от късните пролетни студове заради по късното начало на вегетацията.
Сребристата ела е северноамерикански вид с дълги до 7 см сребристи или сиво зелени иглички. Те са почти еднакви от двете си страни, леко дъговидни извити и двуредно наредени по клонката като предните два вида.
Заради сребристата си корона тя е високо ценена и широко използвана в озеленяването.
Тя добре понася климата у нас, но не понася замърсяване и засенчване. Обича дълбоки и плодородни почви. Конколорката притежава и висока фитоницидна активност.
Испанска ела произхожда от южната част на Испания и достига 20 – 25 м. Листата са радиално разположени във всички посоки около клонката и са дълги до 15 мм. Отгоре са изпъкнали и с твърд връх.
Тя е силно светлолюбива, невзискателна към почвата и понася сухия климат. Понеже е разпространена естествено в региони с по-топло време, страда от ниските температури. У нас се препоръчва да се засажда в по-топлите части на страната.
Гръцката ела естествено е разпространена в Гърция и Македония , но ареалът и не достига нашите граници. Достига височина 30 м. и живее 300 – 350 години. Можете лесно да я сбъркате с испанската ела. Нейните иглички обаче са по дълги около 2 – 3 см. и с заострен бодлив връх. Те са разположени радиално по цялата обиколка на клоните. Този вид ела не понася засенчване и е по-топлолюбив и по сухоустойчив от обикновената ела. Понася варовити почви, но страда от късните пролетни студове. Цени се заради гъстата и широко конусовидна корона.
Може да се каже, че всички видове ели заемат достойно място между растенията използвани за озеленяване на градини. Елата може да използвате в лесо-парка, но също има ели джуджета, които с малките си размери и гъстата си и интересна корона, са много подходящи растения за алпинеум и скален кът. Всички ели са може би най подходящия избор за жива коледна елха.
Върни се на начална страница.
Здравейте, има един вид дърво, ела или подобно, на което игличките са с цвят на сребърна /сребриста/ ела, но в края са бели.
Бихте ли ми казали какво е и откъде мога да си го закупя?
Поздрави: Константин
Здравейте,
има много видове с бели краища на листата, но всички за които се сещам са широколистни. Има някои видове сребрист смърч, които много приличат на ела и са толкова светли, че изглеждат почти бели. Тях ги има в градински център Тис и може би те са това, което търсите.
Може ли сега през август да се засади елха,как, на какво място? Имам двор в град София който има сенчеста част и слънчева част, елхите са две, едната е висока 30см., другата около 1м. Мога ли сега да ги засадя на сянка, а през октомври или ноември на слънчевия двор и какво трябва да направя за да се хванат, климатизират и да поранат. Моля отговорете ми подробно! Благодаря предварително!
Може да се засади ела през август / принципно елха се наричат много иглолистни основно ела или смърч /. Важно е да има здрава бала пъст по корените и да се полива редовно. елата и смърча са сенкоиздържливи и нямат проблеми със сянката, но стават доста високи.