Смърч – особености, видове и форми.

Смърчовете са големи вечно зелени иглолистни дървета с правилна конусовидна корона. Игличките са ромбовидни, разположени последователно по клонките на малки възглавнички върху тях (игличките на елите, с които най-много си приличат са плоски с две бели ивици отдолу). Шишарките се залагат обикновено във връхната част на короната и докато узряват висят надолу от клонките в продължение на един вегетационен период (шишарките на елите стоят изправени върху клона). Смърчовете развиват хоризонтална коренова система, поради което често страдат от ветровали. Изискват свежи, постоянно овлажнени почви, чувствителни са към замърсяването на въздуха, но са сенко издръжливи и са студоустойчиви.

За озеленяване на градини са високо ценени декоративни видове заради голямата и правилна корона, сивата окраска на някои от видовете и богатството на декоративни форми. Този вид понася даже и резитби и в някои страни се използва за създаването на високи живи стени. Някои мини форми се използват, като акценти във алпинеуми и скални кътове. В парковете и големите градини се използват за единични и групови засаждания, както и в дървесно – храстови групи, където обикновено играят доминантна роля. Смърча е най-популярното растение от групата растения, на които казваме „елха“.

В България естествено разпространен е обикновеният смъч, но виреят много добре и няколко чуждоземни вида.  Тук ще разгледаме следните видове смърч подходящи за озеленяване на градини у нас:

• Обикновен смърч
• Бодлив ( сребрист) смърч
• Сръбски смърч
• Коничен смърч – мини форма

Обикновен смърч ( Picea abies) – е дърво достигащо височина до 50 м. с правилно конусовидна форма. Кората е червеникавокафява при младите клонки, а при старите дървета посивява и се напуква на плочки. Листата са дълги 15 – 25 мм. с от почти квадратно до ромбично напречно сечение. Игличките се задържат върху клонките до 7 – 8 години, като при лоши климатични условия падат много по – рано. Обикновеният смърч образува клонки от така наречените пазвени пъпки, които силно сгъстяват короната и висят надолу от клона,  поради което е получил народното име „попови ръкави”.  Естествения му ареал обхваща почти цяла Европа и Азия, на Север се среща в равнините, а у нас е планински вид, като достига до 2 200 м. надморска височина. Обикновения смърч е сенки издръжлив вид и обича постоянно влажни и  плодородни почви и висока атмосферна влажност. Той има изключително много ефектни декоративни форми – ниско расли, плачещи, кълбовидни и конусовидни. Може да си го засадите в двора, като коледно дърво.

Бодлив смърч ( Picea pungens ) –  Той е по–известен, като сребрист смърч.  Достига до 50 м. височина и има конусовидна корона с етажен строеж. Кората е сиво кафява, а на по–старите дървета силно се напуква и потъмнява. Листата са дълги 2 – 3 см. и твърди с бодлив край и с почти квадратно напречно сечение, те са разперени във всички посоки по клонките.  Покрити са със сребрист восъчен налеп, който при различните форми и в зависимост от условията променя наситеността си. Има форми, които са с толкова наситено сребрист налеп, че дърветата изглеждат почти бели.  Шишарките са дълги 5 – 10 см. и са цилиндрични и светлокафяви. Родината на сребристия смърч е Северна Америка. Издръжлив е както и на високите летни и ниските зимни температури, така и на сухостта и замърсеността на въздуха. Той е силно светлолюбив вид и изисква свежи почви. За озеленяването на градини и дворове е високо ценен заради сребристия му цвят и многобройните декоративни форми, които има над 40. Ценни са, както формите със сребристобяла корона, така и синкаво зелените форми на листата. Срещат се плачещи, криво расли и ниско расли форми. Сребристия смърч служи често за акцент, украсяване на входове, алеи, за живи стени и дървесно храстови групи. Цени се за високата му фитонцидна активност. Често се използва за озеленяване на промишлени и градски зони със замърсен въздух.

Сръбски смърч ( Picea omorica ) –  дърво достигащо 40 м. височина с гъста тясно конусовидна корона заострена на върха. Клонките са много къси, увиснали на долната част на клона. Кората е тъмнокафява, а младите клонки са окосмени. Листата са къси 10 – 20 мм. с изпъкнал среден нерв и отгоре тъмнозелени, а отдолу сивкави, което придава на короната леко сребрист цвят. Шишарките са 3 – 6 см. преди узряването виолетови или  пурпурни, а узрелите са кафяви.  Сръбския смърч е естествено разпространен ограничено в Югозападна Сърбия и Босна. На добрите местообитания често се изтласка от обикновената ела и смърч вероятно, защото е по–малко сенко издръжлив от тях. Той е студоустойчив и по–малко взискателен към почвата, като понася и по–варовити почви, но иска по–висока атмосферна влажност. За озеленяване на паркове и градини е по–подходящ от обикновения смърч, заради по–голямата му устойчивост в градската среда. Неговата тясно пирамидални и гъста корона, както и леко сребристата му украска го правят желан гост във всяка градина.

Коничен смърч ( Picea glauca conica) –  той е ниско расла форма на обикновения смърч, като достига до 1 – 2 м. височина. Короната му е изключително гъста и строго конусовидна, като се запазва добре през годините. Има сребристи, синкави и зелени форми. Той е изключително подходящо растение за алпинеуми и скални кътове, а също така може да го използвате и като жива елха в саксия. Коничния смърч е бавно растящ и светлолюбив вид. Обича рохки и леки, постоянно влажни почви и заветни места. Той е изкуствено създадена декоративна форма и се среща само в градини и паркове озеленени от човека, но изключителните му качества и малките му размери го правят много ценно растение за озеленяване на  дворове и градини.

Върни се на начална страница.

Източник на снимките на смърчове :

http://www.evergreen-conifers.co.uk/

http://en.wikipedia.org/wiki/File:Picea_abies.jpg

http://plantdatabase.ie/Picea_omorika

http://www.allposters.co.uk/