Видове кедри и използването им при озеленяване на градини.
Кедъра е често използвано дърво за озеленяване на паркове и градини. Може да го срещнете в много дворове у нас, а също и в повечето средновековни дворци и градини в западна Европа.
Кедрите са големи вечнозелени дървета достигащи до 50 м височина. Всички видове от рода са издържливи и дълговечни, някои достигат над 3000 години.
Характерно за всички видове кедър е че игличките им са разположени на скъсени клонки / като пънчета /, от които излизат по 15 – 25 иглички. Така листата изглеждат като туфички на клонките, те се задържат няколко години след което опадат.
Шишарките са яйцевидни и стоят изправени пак скъсени клонки. Те са гладки и много приличат и по размер и по форма на яйце. Узряват за около 3 години, след което се разпадат докато са на клона.
Кедърът създава специфична микро среда като излъчва фитонициди – над една кедрова гора има по малко бактерии от хирургическа зала, освен това кедровите ядки са много полезни и се използват като подправка.
По света има няколко вида, но у нас за озеленяване се използват три и множество техни форми. Това са ливанския, атлаския и хималайския кедър.
Атласки кедър / cedrus atlanitca /– това е най разпространения вид у нас. Той достига височина от 40 м и има коносовидна корона. Характерен негов белег, по който може да го разпознаете от далеч, е че скелетните / дебелите / му клони сключват остър ъгъл със стеблото. Листата са дълги 25 мм, тъмнозелени, четириръбести и бодливи. Шишарките са 5 – 7 ск светло кафяви яйцевидни, като семенните люспи се показват извън шишарката. Те узряват за три години и се разпадат от върха към основата. Кората на стеблото първоначално и тъмно сива и после силно се напуква.
Атластия кедар е не взискателен към почвата, сухо и студо устойчив и светлолюбив. Родината му е северозападна Африка където расте в планините до 2000 м надморска височина.
За озеленяване на градини е ценен вид, като особено красиви са неговите форми – “glauka “ -сивкави и синьо зелени листа, известната по цял свят форма“ pendula “ с плачеща корона, “ pyramidalis “ с къси хоризонтални клони образуващи стройна и тясна каносувидна корона.
Хималайски кедър /cedrus deodara / достига до 50 м височина и има коносувидна корона. Характерен негов белег е, че върховете на клонките му са провиснали на долу и така той най лесно може да се различи от другите видове кедри. Листата са сивкави и меки с дължина 3 – 5 см. Шишарките са елипсовидни и по голели до 12 см. на цвят да червеникаво кафяви и се разпадат на третата година от основата към върха.
За разлика от другите кедри има повърхностна коренова система. Той е по взискателен и не понася преовлажнените, уплътнени и силно варовити почви. Хималайския кедър е по бързорастящ и понася слабо засенчване. Особено ценни за озеленяването са неговите форми – “aurea” със златисти иглици и “fastigiata “ и “ pendula “, които са съответно с коносувидни и плачещи корони.
Ливански кедър / Cedrus libanii / – достига 30 – 40 м височина. Короната му е много оригинална, в зряла възраст тя е чадъровидна като на косо разположени клони са оформени хоризонтални площадки от по тънки клони. Листата са 15 – 35 мм тъмнозелени твърди и бодливи. Шишарките са до 10 см, бъчвовидни, като то горе са плоски. Те узряват на третата година и се разпадат на третата година от върха към основата. Този вид много си прилича с атлаския кедър, като се отличава по формата на короната, по тъмната си кора и по плоската горна част на шишарките.
Той е изключително дълговечен, но по бавнорастящ. И този вид е светлолюбив, понася варовити почви, не е взискателен към богатството на почвите, но не понася заблатяване
За съжаление у нас е по рядко срещан въпреки високите му декоративни качества. Ливанския кедър също има множество декоративни форми, като най известни са същите като при атлаския кедър.
Заради интересното групиране на игличките и оригиналните корони кедрите са ценни и широко използвани в повечето стилове на озеленяване.
Върни се на начална страница.
Източници на снимките на кедри.
- http://www.gardensandplants.com/uk/Default.aspx
- http://www.gardening.eu/index.asp
- http://en.wikipedia.org/wiki/Cedrus_atlantica
- http://commons.wikimedia.org/wiki/Cedrus_libani