Вертикална планировка и мястото и при озеленяване на градини. Подпорни стени, алейна мрежа и моделиране на терена.

Вертикалната планировка е първия етап в озеленяването на паркове и дворове. Същността на вертикалното планиране е да се определят всички наклони, стълбища, подпорни стени, площадки, пътеки и подходи. С нея се дават коти на всички характерни точки на проектния терен и се планира начина на преодоляване на денивелацията.

Осъществяването на вертикалната планировка започва след приключване на строителните дейности в двора и някои предварителни дейности като почистване на терена, прокарване на различни комуникации / ток, водопровод, тръби за поливна система, канализация и др./ и изграждане на дренажи.

Подпорни стени.

Ако имаме проектирани подпорни стени те са първото нещо, което трябва да свършим. В случай че с тях ще ограничим достъпа до някоя част от двора е добре да складираме там необходимата почва и други материали. Подпорни стени се използват, когато трябва да преодолеем по голяма денивелация. Но тяхната роля не е само това – една красива подпорна стена е много ефектна част от градината, разпределя двора на функционални зони и озеленена по подходящ начин се превръща в акцент на зелените площи. При използването на подпорни зидове се осигуряват и площи с по хоризонтални повърхности, което ги прави много по функционални. Така подпорната стена, макар за изграждането и да трябват доста средства, е важен елемент от градините. Добре е височината и да бъде по малка и съобразена с размерите на двора. За омекотяване на височината на подпорните стени зад тях се засаждат каскадни храсти, а пред тях може да поставите живи плетове или други растителни групи.

Алейна мрежа.

Следващата стъпка при вертикална планировка е да се изгради алейната мрежа – пътеки, стълбища, площадки, подходи и други. Този етап заедно с озеленяването с декоративни растения са решаващи за разпределението на двора на функционални зони. Площадките / веранди, плочници и други / са зоните с по-интензивно използване. Те трябва да се разположат на подходящи места близо до къщите за зони на голяма активност или в периферията на градините зоните на уединение и покой.

Алеите свързват най-важните точки и осигуряват достъп до живописните кътчета на градината. За алеите и подпорните стени е важно да са съобразени с линиите на терена, за да се избегнат тежките земни и изкопни работи, които може да се окажат най-трудната част при озеленяване на градината.

Пътеките и площадките освен комуникативни функции имат и висока естетическа стойност, поради декоративните качества на материалите и растера на настилките. Може да заложите както на красивите и естествени плочо-пътеки на тревна фуга, така и на сложни растери от декоративни елементи. За растера на настилки от естествени каменни плочи може да следвате две прости правила – не трябва да се събират повече от три фуги в една точка и фугите в края на настилката да сключват ъгъл с ръба и близък до 90 градуса. В настилките трябва да се използват материали близки до облицовките. Не трябва да се използват много материали като един вид трябва да преобладава над останалите.

Разнообразяването на линиите и материалите на пътеките действат подсъзнателно на ритъма на движение.

• По тесните пътеки – по-бързо и насочено движение.
• По широките – по-бавно движение.
• Разполагането на елементите на настилката успоредно на оста на движение указва посоката на движение.
• Незначителни промени на оста на движение и разполагането на малки площадки по тях разнообразяват и оживяват дългите алеи.
• Плавните и хармонични линии придават пейзажен стил на градината и се препоръчват при алеи от филц и асфалт.

Моделиране на терена.

Моделирането на терена е последната част от вертикалната планировка. При него  трябва да се дадат правилните наклони за добро оттичане на водата, което е една от най-важните части от една вертикална планировка. Трябва да се стремим да изграждаме възможно по гладки и хоризонтални повърхности, но винаги трябва да има наклон. Най-малкия препоръчителен наклон е 6 см. на 10 метра / 6 промила / като това е оптически трудно забележимо. Ако искате да имате абсолютно равна поляна с райграс, трябва да имате супер дренаж и перфектна поддръжка на градината и тревния чим.

Друга важна част от моделирането на терена е да се избегнат пропадания и деформации. Това става с валиране и поливане на почвата, може също да изчакате насипаната почва да престои една зима.

Геопластиката / придаване на изкуствен релеф на двора / ще внесе стил в градината ви.

Много ефектен начин да преодолеете денивелация в някоя част от градината е да изградите там скален кът или алпинеум.

Ако приложите някои от тези съвети към вашите идеи и усещане за градини, дворът ви ще е функционален и красив.

Вижте нашите цени за вертикална планировка – алеи, пътеки, доставка на почва.

Върни се на начална страница.